Аз си мисля за теб
Пътувам на Изток.
Със влак.
Срещам хора от Хабаровск.
Хора от Белореченская и от Цхинвали.
От кишлаци от Бухара и Майданек.
Пия чай, ям солянка. Арарат.
Спя. Пак се събуждам
и си мисля за теб.
Пътувам на Север
Пак с влак.
И пак хора, красиви и синеоки.
Руси и приветливи. И златни кубета,
и звън от камбани. И поля, поля и гари и гори.
И изведнъж – гръм на Цар Пушка.
Аз си мисля за теб.
Пътувам на Юг.
Летя. Там е топло. Там има Армадили и Ягуари.
И Южния кръст свети. И кенгуру има.
И вулкани има – Озорно.
И Океанът Тих ми гали ръцете.
И разнасям нощната поща,
прелитам Андите и вятъра ме носи из каньоните.
А аз си мисля за теб.
Пътувам на Запад.
За кой ли път на Запад.
Все на Запад и отблъсквам Земята с лакти.
Пътувам този път с кола.
Там май ми се иска да остана.
Но няма да стане. Там бирата е най-хубава.
И мостове с гирлянди пресичам.
И там имам хлебарница. И хляб пека и го ям.
Но теб те няма. Там. Не мога.
Все си мисля за теб.
© Ми Ки Всички права запазени
И аз си мислех, че от мен не става Роден.
Поздрави)