Аз съм...
Аз съм свободна и волна,
птица съм, открила небето си.
И река съм, напред устремена,
не загубила в завоите посоката си.
Само лъч и извайвам си слънце,
миг докосване... рисувам любов.
Избуявам посята от зрънце,
съживявам надежди със зов...
Аз съм болката, когато жадувам.
Радостта съм, когато намирам
думи топли, които поглъщам...
и през сълзи живота обичам!
Аз съм вятър и дъжд от любов.
Никой нищо на мен не дължи.
Аз длъжница съм на този живот,
и се моля... да продължи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
