2.04.2006 г., 17:41

Аз съм само на 20...

1.4K 0 18
Аз съм само на 20 години
а смъртта е моя мечта
с една посивяла и празна
наранена от всичко душа .

Аз съм само на 20 години
а от ляво все по-често тежи
мечти и копнежи умрели отдавна
и сърцето все по-често мълчи

Аз съм само на 20 години
а живота до болка е черен
очите изплакани търсят
бутилката - приятеля верен

Аз съм само на 20 години
и липсата ти ужасно тежи
днес ще сложа края на всичко
Отивам си!Обичам те!Прости!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриан Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Незабравимо!!!
  • Страхотно стихотворение наистина докосва...Незнам чак как да го опища ама е много добро!БРАВО!заслужена шестица
  • Дани , Благодаря и на теб !
  • хубаво пишеш-радвай се на живота и на на-хубавите си години....
  • Благодаря Ти Ивайло , предполагам , че е така . Лошото е когато на 20 наистина се чувстваш така.Аз какзах и преди - просто лош ден , и все пак остаряваме бавно

    ВТ , за съжаление всеобщо , на днешно време моите набори наполовината злоупотребяват с алкохола . Някак си ми се струва , че нещата са по друг начин . Все пак ти си доста по-голям от мен .

    А на този който ми е лепнал злобната двойка .. ...щом смяташ , че е за две...ПОКЛОН ПРЕД ТВОЯ ТАЛАНТ !

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...