АЗ СЪМ ТИ СЕДМАТА... НАГИ М
Бях принцеса някога, Нагим.
С дълга до земята коса.
Клепките ми стигаха
високо небето
и блестеше в очите ми
всяка кръгла луна.
В кула живеех, Нагим.
А долу шумеше река.
В нея
падаха - глава след глава,
щом пристъпваха клетвата
бащина.
А огън лудееше в мен.
Докоснех ли -
изгарях сърцата...
Жарава бях, Нагим... И огън.
Превръщах в пепел от просяк
до принц,
отказващ
да вдигне любовта ми -
до истина.
Не се страхувах да
отварям тайно врати
(За да не влезе лошия вятър)
Бяла магия бях.
Не ми устоя.
Щом те пусках
да погледнеш очите ми.
Сега съм ти седмата, Нагим.
Харемът е пълен.
Много врати ни делят
докато стигнеш до мене.
Но аз съм щастлива, Нагим...
Че само аз,
единствено аз...
Ще родя наесен децата ни.п.с. Нагима - от араб. - щастие, сладко удоволствие, благополучие
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веска Алексиева Всички права запазени
