Аз вдигнах дом
АЗ ВДИГНАХ ДОМ
Достойно е усилието, щом
добър е резултатът най-накрая –
Човек въздига своя светъл дом
по светлото подобие на Рая.
Оглежда го – и погледът му строг
омеква от едничката надежда –
дано докрай добър да бъде Бог
и праведно дано се разпорежда.
Цветя отглежда. Челяд колани.
Изпраща скъпи мъртъвци оттатък.
И се топят броените му дни,
защото Пътят към смъртта е кратък.
А Истината – тя си е една.
Тя своята спирала в нас навива –
Човекът се превръща в светлина
и като светлината си отива.
А после там, пред райския чертог,
постлал на прага дрехата си връхна,
Човек най-после се превръща в Бог
и с пълно право може да отдъхва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
