Аз вече не те искам, не желая...
Аз вече не те искам, не желая
обезличена да осъмвам всеки ден.
Във ъгъла на прашната си стая
да търся в спомените теб.
Не идвай повече в съня ми.
Не идвай в мислите ми бурни.
Ти беше песен, изпяла съм ти края
и още парят послесловите горчиви.
До зрънце ти раздадох обичта си.
Посях се сред бодили и треви,
ала не цъфна любовта ти,
а есента и мен ме ослани.
Аз вече не те искам, не желая
да ме връхлиш, като ураган.
Да разпилееш всичко, що съм сбрала.
Душата ми бе твоя, но не ти е храм.
Където пак молитвено да скръстиш
ръцете си във моите ръце.
С целувките си да ме стапяш,
като свещицата, угаснала след теб.
Аз имам още топлота и обич,
които някому с любов да дам.
Трохички от последните надежди
на птиците след тебе ще раздам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
