evgeniagenka (Генка Богданова)
422 815
18.05.2017 г., 16:42 ч.

Баба Дана на тавана 4 

  Поезия » Хумористична
693 3 8

БАБА ДАНА НА ТАВАНА 4

Генка Богданова

 

Ядна, нервна, баба Дана

тропа, хлопа на тавана,

рови в куфари, панери,

със надежда да намери,

сред парцали и сред прежда,

булчинската си одежда –

бяла  рокля от коприна,

с талия за  балерина.

Рови Дана и нарежда:

– Тази булчинска одежда

може да е остаряла

и отдавна пожълтяла,

ала може да докаже,

че съм била слаба, даже –

булка хубава, чевръста,

фина, тъничка във кръста.“   

 

Скараха се  отзарана

пак със сватята Ивана.

Тази злобна кучка стара,  

я пресрещна  на пазара.

Счепкаха се отдалече

и Ивана  нагло рече:
– ще прощаваш, сватьо Дано,

Дано, грозна, дебелано,

но се плаша щом те зърна,

чак ми иде да повърна!

Жал ми е за сватанака.

Ох, не знам какво го чака

със такава проклетия?

Той от мъка черна пие,

че от тебе се страхува,

от вида ти се срамува.

Виж се на какво приличаш,

с нищичко не го привличаш!

Как ли взел те е такава,

сто кила, дебела крава?

 

Онемя от гняв Йордана

и затича към тавана,

доказателство да вземе,

че е била в друго време,

чудна, хубавица стройна,

за Илия – най-достойна.

 

„Ще докажа на Ивана,

че съм била аз желана

и ме взе с любов Илия.

Той от друга мъка пие.

Смеят ни се в махалата,

че „шавлива“ е снахата –

на Ивана дъщерята

и на онзи „мухльо“ – свата.

Аз от нерви дебелея,

че такива като нея –

хем мръсници, хем превзети

хем нахалници проклети,

ми отровиха живота.

Затуй хапвам аз с охота!“

© Генка Богданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??