Баба Марта
Милата Баба Мартуша
никого вече не слуша.
Сърдити погледи мята,
ядна върви по земята.
Братята - малки, големи,
днес ù създават проблеми.
Винцето са ù изпили,
секват последните сили.
Сърдита, Мартуша си шета
по всички възможни кьошета.
Старите дрехи изтупва,
сняг ни отново затрупва.
Стига ти, спри се, Мартуша,
вече дойде ми до гуша.
Я ела бодра, засмяна,
с пролетна дивна премяна.
© Анка Келешева Всички права запазени