Баба Злата
Шаро погна котката.
Скачат под асмата.
Разровиха и цветята.
Съзря ги баба Злата.
Грабна метлата,
ред да въдворява - горката.
След котака се втурна,
ала бързо крака вирна.
Навехна си ръката.
Лежи на земята,
писна като сирена,
раздра небесата.
Набързо събра махалата!
© Мина Конарова Всички права запазени