Във замък бе роден и в замък той израсна,

годините минават и малкият порасна.

Превърна се във принц, а после и във крал,

превърна се в гамен, безумец и пе**ал.

От знатно потекло, а всъщност е балък,

не може ни да язди, ни да стреля с лък.

Турнири само гледа, не иска да се включи,

защото е обречен шамари да получи.

Чичо му го пляска, баща му - пренебрегва.

Майка му го глези, а брат си той упреква.

Гадняр е и предател, уби вълка от Север,

отплата ще получи, защото бога гледа.

Той бие и жена си, вълчицата добра,

със Сандор се бъзика, но грешка е това.

Той мисли, че е тежък, че много е велик,

когато изведнъж дойде и този миг.

Вратата се отвори и враната влетя.

Изкряска, заговори, и каза му „ела!”

И тръгна той след нея, и виното отпи

от чашата, която на масата стои.

Задави се и каза „Проклета да си ти,

коя си, адска врано, във кой ад се роди?”

И тя му отговори ”Аз дух съм, кралю мой,

мой Джофри благороден, умри като герой!”

***

Посветено на Джофри Баратеон-Ланистър от сериала "Игра на тронове" и книгите на Дж.Р.Р.Мартин "Песен за Лед и Огън". Тъй като не съм чел цялата поредица, смъртта на Джофри е измислена от мен. :)