Балада за прочетения вестник
БАЛАДА ЗА ПРОЧЕТЕНИЯ ВЕСТНИК
... нетрайните възторзи на плътта не са ми вече никак интересни,
в очите на девойките чета, че вече съм един прочетен вестник –
пред мен – във огледалото, мълчи човече със изпосталяло тяло,
с потънали във Нищото очи, без даже грам надежда за начало,
какво оставих и какво си взех, си е въпрос на вярна гледна точка –
измамна слава, почести, успех, приключих вече, нека друг ги почва,
и нека друг – с раздрани колене! – по слоновите кули се катери,
аз бях до тук, аз вече казах: – Не! – на тонове убийствени химери,
рекламното лице на старостта, по-тих и от мишленцето в килера –
седя си в парка, вестника чета – човек, вторачен в дългото си Вчера.
23 август 2019 г.
гр. Варна, 9, 00 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
