Бащина заръка
Бащина заръка
Обсипана е с тръни младостта ни,
изтръгва тя без жалост душевността ни.
Нима за да ни стигне радостта
ний трябва да преминем в старостта?!
Навярно затова през тези дни,
надигам все по – често своите очи,
тревожно търся сред безбройните звезди
една забравена от моите мечти.
С въпроси аз обсипвам небосвода –
немее той над моята тревога.
И вместо разумът от истина се озари
в мъгла потъва и в сиви дни.
Гръм днес падна от небето,
наруши ми той ритъма на битието.
Очи затворих и видях морето
и стана чудо – то събуди в мен детето.
Дух познат ме приближи
и тихо той ми промълви:
“ – Дете си мое, ти, помни –
недей забравяй своите мечти.”
Камбанен звън е бащината ми заръка
от унес тя избавя мисълта.
И като светъл лъч прониза мрака,
където озарена мъдрост мен чака.
ПРОМЕНЯЙ САМ ЖИВОТА СВОЙ,
БЪДИ В НЕГО ДЕЙСТВАЩ ТИ ГЕРОЙ.
ТРУДНОСТИТЕ С ВОЛЯ ПРЕОДОЛЕЙ,
МЕЧТАЙ, ЛУДЕЙ И ПОВЕЧКО СЕ СМЕЙ!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бояна Костова Всички права запазени
