Бележки от един хладилник.
Отвън навътре.
От маските до пулса.
Римувам се да нямам.
Реквиеми.
* * *
От теб до мен
се любих с много.
Многократно. Всеки.
Рискувах в сънища
да бъда вяра.
Без да вярвам.
В нея.
* * *
От липсата на бягство
до посоката – „след тебе”,
признавам,
по-лесно, там се трие,
където и преди
било е празно.
Вето.
За приятелство -
квадрат от привилегии.
* * *
Не бе в следите ми.
Не те римувах –
като цяло.
Като цяло -
снегът е лед.
Ледът е сняг.
А аз
във зимата разцъфнах,
както никога, когато…
Къде си?
* * *
От не-откриване
до сбогом
полунощ се свива в ъгъл
2 на 20.
Почакай.
Чакай.
Вярвай.
Близостта е близост
с дързостта на Дявол.
А ти си?
* * *
Не дните изкорених.
Посях си нощи.
Не счупих нищо.
Научих се -
на себе си прощавам
за грешките
на силните ти
козове.
Мой ред е. Без обич.
* * *
Къде да скрия
другата си
прямост.
От прагове
до двойно чисто,
преситих се
да го прелиствам -
ударението в -
„нямам повече
от белите ни истини”.
Не зная как се чувства
в черно.
* * *
Отписах те за послеписи.
И не, че хората
не вярват в думи.
Те, думите - не вярват в хора.
И хапят белега,
превръщайки го
в много(празно)значни многоточия…
Навън вали рамкирано.
Кога ще ме завършите?
Отвътре.
* * *
От най-празните очи
до пълните илюзии,
три метра се върви
и пак е Ад с красиви букви.
Те амо.
Боли, нали, когато
любовта е като възел.
* * *
И толкова,
дотолкова с онези етиките.
Не съм поискала… не пиша.
Трия.
Но нямам гума.
И листи нямам.
Единствено очи.
От всяко припознаване
остава по едно небе,
което не прилича на
дъжда си.
Сълзите,
примката са на очите.
Време е. За най-късното -
"обичам те".
* * *
Римувам се - да мога.
Да избягам от стрелките.
От махалото до пълно-лудост.
Веднъж
навреме да приличам
на себе си по малко,
отколкото
на други - много.
Все още вярвам. В думите.
Разкажи ми.
* * *
А ти си ням.
А аз така не се научих.
Да обичам.
И да сричам.
Да приличам.
На лале от пушек
и хартия.
Какво е да си толкова… различен?
* * *
Римувам се, дори когато
редовете свършат
и тротоарите
във парапети коленичат.
Римувам се
да мога, да п(р)орасна
(като себе си)
сред кавички
много-ничие и плява.
* * *
Римувам се.
От мен до теб.
От утре. И за вчера.
Римувам се да имам
за теб най-дългите си
ударения.
© Киара Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря,че прочетохте тези бележки
-
Невероятна си!!! Няма да цитирам... Тесничко е!
-
... ударено многоточие... запуших... чудесна разходка по стиха ти... благодаря...
-
страшно много ми харесаха тези бележки!
-
от два дни съм в сайта
вчера се сетих за теб
радвам се че се появи
...
Боли, нали, когато
любовта е като възел. -
страхотно!
-
Прибра ме в своя хладилники и ме накара да се прозъзна. Ваня Щерева би прочела с интерес, ще й препоръчам в следващия сън
Замръзена! -
"признавам,
по-лесно, там се трие,
където и преди
било е празно.
.................
Те, думите - не вярват в хора.
И хапят белега,
превръщайки го
в много(празно)значни многоточия… "
!
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И не, че хората
не вярват в думи.
Те, думите - не вярват в хора.
!!!
Радвам се да те видя!