В небесата
плуват бели лебеди.
Вятърът раздухва ги.
На пух.
(Сред хилядите
мънички победи,
за загубите си
сме глухи)

Реката нарисува водни кръгове.
И ги отгледа като песъчинки.
(Писна ми, след толкоз търгове
душата ми се сбъдна във прашинка)

Тревите пееха. И се разляха
в дъги от най-зеленото, което имат.
(Очите от пресъхване боляха,
сега ги давам. Който иска - взима)

В небесата моите бели лебеди
се давят. Аз самичка ги убивам.
(След хилядите глупави победи
сега за загубите си разбирам)