dodic (Деян Димитров)
266 1705
28.11.2008 г., 22:36 ч.

Бензин и запалка 

  Поезия
1340 0 9
 

В очите ти греят сълзи,

а по устните: зейнали рани.

И е тихо. Мълчим ли, мълчим.

Пет минути... последно сме двама.

 

Разпиляват обувките прах.

Аз какво ли така ще открия?

И дълбая с краката си страх,

от земята го рия... и рия.

 

А ти свиваш простора със тъжни очи,

и небето огъваш над мене.

И в сърцата е сиво. Дали ще вали

от любов, преродила се в бреме?

 

Няма смисъл. Ще секна това.

Ще проблясна, след туй ще изчезна.

Няма смисъл. Не носиш вина.

Аз я създадох таз нашата бездна

 

във която те давя сред тъмен асфалт.

Асфалтирах и теб и мечтите.

Ти не можеш в ръце от базалт

с крехки криле да политнеш.

 

Аз те сторих... и сега ме е яд,

че превърнах те в черна угарка.

А за мене? Май много е АД.

Моля: бензин и запалка!

© Деян Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??