26.04.2020 г., 0:25

Бермудски триъгълник

1.8K 2 6

Събирам приливи и отливи,
броя мълчаливи съзвездия.
Вдишвам издъхнали миражи,
рисувани портрети.
Отвъд мен пустиня
предозирала от уморени залези,
носталгично пее.
Вятърът елегантно танцува
и нежно съблече
душата ми от страхове.
Хвана ме силно за ръката
на сърцето
и отведе ме
във вселени
от Божествено
мълчание.

 

 

Мария Колева ®

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© M.M Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечно те поздравявам за този красив, интимен стих! Аз почувствах “разсъбличането” на душата на лирическата, която е докосната от възвишена сила и спасена с помощта на пратеника “вятъра”. За мен този стих не е просто стих, а тайнствена сетивност отвела ме в дълбоки води. Впечатли ме силно сливането на заглавието с финала! Мълчанието на Бермудския триъгълник като божествена Вселена.
  • На един дъх... към вселени от Божествено мълчание!
  • Ефектно и на пръв поглед енигматично заглавие, което обаче обяснява себе си ретроспективно, т.е. след един задълбочен прочит на творбата. Вятърът е отъждествен с божествения Еол и в случая вероятно приравнен с Любим за Лирическата, който я грабва за "ръката на сърцето" и отвежда в царството на естетическото силово поле, зримо само "във вселени от Божествено мълчание".
    Отново поднасяш едно рядко оригинално стихотворение, Никотиана, плод на дългогодишно "събиране на приливи и отливи", на "броене на мълчаливи съзвездия" и на безброй "вдишвани издъхнали миражи" на несбъднати мечти, отвъд "носталгичното пеене" на "пустинята предозирала уморени залези"...Носталгично, защото никой не се е завърнал от Бермудския триъгълник, може би защото попадайки в него открива истинското щастие! Поздравявам те за успешната реализация на много творческия и парадоксален поетичен замисъл!
  • Допадна ми.
  • "Вятърът елегантно танцува
    и нежно съблече"
    - Вятърът с елегантен танц
    нежно съблече
    - Вятърът елегантно танцува
    и нежно съблича
    -----------------------
    Времената!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....