А беше хубаво в дните наши

и времето изчислено до минута дори.

Беше хубаво даже когато се плашех,

че си за последно и после... ще боли ли, боли.

Беше красиво - гората, листата,

шумът на водопада и мирисът на тревата.

Беше и есен, и пролет, идваща зима и отиващо си лято...

беше един живот почти, ала - уви... ще преболи.

И беше тъй нежно утрото, и не горчеше кафето.

Беше тъй тихо наоколо, че си чувах сърцето.

И беше така страстна нощта - давах, подарявах, разкъсвах

и твоята, и моята душа.

Беше, беше красиво!

Въздишам сега, ала не тъжа.

Все пак БЕШЕ... и благодаря!