Беше
А беше хубаво в дните наши
и времето изчислено до минута дори.
Беше хубаво даже когато се плашех,
че си за последно и после... ще боли ли, боли.
Беше красиво - гората, листата,
шумът на водопада и мирисът на тревата.
Беше и есен, и пролет, идваща зима и отиващо си лято...
беше един живот почти, ала - уви... ще преболи.
И беше тъй нежно утрото, и не горчеше кафето.
Беше тъй тихо наоколо, че си чувах сърцето.
И беше така страстна нощта - давах, подарявах, разкъсвах
и твоята, и моята душа.
Беше, беше красиво!
Въздишам сега, ала не тъжа.
Все пак БЕШЕ... и благодаря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Кръстева Всички права запазени
