1.04.2006 г., 14:42 ч.

Беше есен 

  Поезия
851 0 4
Беше есен. Листата навън
обрулени падаха в кал.
Вятър леден, сякаш на сън
довяваше страх и печал.
Глас треперещ дочух
през същата призрачна есен.
Гласът се извиваше глух
в зла и смразяваща песен.
Той пееше вятърът как е видял
човек за мен скъп и обичен,
а после плахо обратно повял
да разкаже за края трагичен.
Той там - под листата лежал,
завит с прежълтяло одеало,
безжизнен, навярно наскоро умрял,
с посиняло, премръзнало тяло.
А с него тогава умря и душата,
успяла да чуе зловещата песен -
и тя лежи мъртва там - сред листата,
когато навън беше есен...

© Дени Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси много на всички ви Валя, под прежилтялото одеало листата визирах, ама то май само аз си го разбирам и все пак нали някаква рима трябва да му догодя , та за това тяло - одеало Абе както и да е, радвам се, че ви е харесало
  • Хубаво е Дени,само това прежълтяло одеало нещо не ми се връзва
  • Поздравления!браво!6
  • миличка,ти си невероятен талант!!!
Предложения
: ??:??