“ Беснея без нея! “
Разяжда тя отвътре всеминутно
покой не дава и за миг дори
ръка да вдигнеш, да убиеш е възможно
без капка жалост! Щом в славата не грееш ти!
А всеки има своята звездичка
по- силно бляскава или пък не
но звезден миг за някои е малко! От пипала на завистта, обсебени са те!
И раждат се децата ни със нея
помалко във сърцата им кълни
– “ Коя е тя? “ или пък “ Кой е тоя,
че може да ме победи?“
И те са умни, но не винаги са първи
това дълбоко ги изяжда и гнети
а потърпевши...потърпевши - няма!
Щом егото им победи!
Със клевети и злъч отровни
– “ Коя си ти?“ или пък “ Кой е тоз ?“
изливат си словата злобни, без угризения и свян
Така сме ний устроени – несъвършени!
Конструкторът ни е сгрешил
Дали сме от ребро или от кал творени
все земното ни тегли... по- ниско да стоим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Друмева Всички права запазени
Щастлива вечер!