Бетовен
БЕТОВЕН
Луната свири
Лунната соната,
а Бетовен глъхне –
нагънато ридание
в Мирозданието –
по нотната стълбица
на Самотата.
Запъхтян,
по стръмните акорди
на Душата си
той посипва
Човечеството и паметта му
с танцуващи звезди –
разпръснали се цветове
на бели нотни птици.
Петолинието е
петата линия –
последната,
на танцуващия
с Ухото
на Всемира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Миркова Всички права запазени
