kanela4 (Радосвета Миркова)
16 5
11.11.2009 г., 13:24 ч.

Бетовен 

  Поезия
626 0 0

БЕТОВЕН

 

Луната свири

Лунната соната,

а Бетовен глъхне –

нагънато ридание

в Мирозданието –

по нотната стълбица

на Самотата.

Запъхтян,

по стръмните акорди

на Душата си

той посипва

Човечеството и паметта му

с танцуващи звезди –

разпръснали се цветове

на бели нотни птици.

Петолинието е

петата линия –

последната,

на танцуващия

с Ухото

на Всемира.

© Радосвета Миркова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??