Без капка мъст
Зарових се във мокра пръст. Душата си така пригалих.
А не беше непосилен кръст. Просто онзи недочакан залез.
Преструвах се, че ти си тук. И губих те дори измамно.
Но споменът нима е лют? И люти ли са всички рани?
Докоснах те едва насън. Сънувах твоята лъжовна близост.
После спирах се от всеки гръм. Отново шиех си душевна риза.
Рисувах те на морски бряг. А следите ти, небе - пустиня.
Все те чаках на самотен праг. Чаках всичко да отмине.
И зарових се във мокра пръст. Душата си така пригалих.
Каква любов, без капка мъст. Другото е хорска завист!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
