20.06.2006 г., 22:19

Без теб

922 0 3

Без теб

 

Без теб времето спира.

Земята даже не се върти,

без теб душата умира,

без теб нищо не е както преди.

Без теб останах аз

след края на седми клас,

от тогава нямам глас

и без сълзи останах,

само един студен пламък

остана да тлее,

а не да гори,

както беше преди.

Вече и птичка не чувам да пее,

цветята не цъфтят както преди.

Явно не само мен ме боли

от това, че ти си далече.

Как само искам да не те обичам вече!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиана Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...