Без теб
Без теб
Ти бе най-добрия ми приятел.
Бе лъчезарен, истински мечтател.
А изгубих те така нелепо...
Съдбата отне те, толкова свирепо.
И днес, когато пак на твоя гроб идвам.
Макар и тъжно, спомням си и се усмихвам,
защото по-добър от тебе нямаше
и защото много ме обичаше.
Спомням си и днес, когато съм голяма.
Как играехме със тебе двама.
Как разказвах ти истории
и как после развивахме теории.
Бе на осем годинки само.
Кой взе това решение, толкова сляпо?
Та ти бе малък – невръсно дете,
което на всичко отгоре, бе с най-доброто сърце.
Кой да съдя? Кой да виня?
Кой ще те върне? Кой да убия?
Питам, но никой не ми отговаря.
Сълзите се стичат и как да забравя...
Липсваш ми и страдам за теб.
Макар и петнадесет години вече без теб.
Мир и покой в душата ми няма...
но как съм безсилна – тебе те няма...
В памет на Т.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Петрова Всички права запазени
6
