8.11.2004 г., 11:24 ч.

Без теб 

  Поезия
1510 0 9

Без теб

 

Ти бе най-добрия ми приятел.

Бе лъчезарен, истински мечтател.

А изгубих те така нелепо...

Съдбата отне те, толкова свирепо.

 

И днес, когато пак на твоя гроб идвам.

Макар и тъжно, спомням си и се усмихвам,

защото по-добър от тебе нямаше

и защото много ме обичаше.

 

Спомням си и днес, когато съм голяма.

Как играехме със тебе двама.

Как разказвах ти истории

и как после развивахме теории.

 

Бе на осем годинки само.

Кой взе това решение, толкова сляпо?

Та ти бе малък – невръсно дете,

което на всичко отгоре, бе с най-доброто сърце.

 

Кой да съдя? Кой да виня?

Кой ще те върне? Кой да убия?

Питам, но никой не ми отговаря.

Сълзите се стичат и как да забравя...

 

Липсваш ми и страдам за теб.

Макар и петнадесет години вече без теб.

Мир и покой в душата ми няма...

но как съм безсилна – тебе те няма...

                                

                                 В памет на Т.

© Марина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • страхотно е и ужасно тажно 6
  • мн красиво и ужасно тъжно
  • Ако нещо се случи на най-добрия ми приятел, незнам дали ще го преживея и това сериозно. И мен ме побиха тръпки.6!
  • Благодаря Ви!
  • Зная какво е да загубиш любим човек, наистина е тежко. Стихотворението ти е много искрено.
  • Не съм толова добра в рецензиите,но това е писано с цялото ти сърце и душа.За това са и стиховете,за да излеем себе си на белият лист.От мен 6.Продъжавай и успех!
  • Благодаря ви!!! Надявам се...Всеки, който прочете това стихотворение да разбере, колко добричък беше Тихомир...
  • наистина е тъжно и болезнено да ти се случи. Докато го четях ме побиха тръпки, което говори само за себе си, значи ме е разувствало и е стигнало до душата и съзнанието ми. Чувствата говорят повече от думите, за това няма да говоря повече.
  • харесва ми...леле колко ли е тежко да загубиш приятел!
Предложения
: ??:??