Без теб
863
0
11
Унил денят!
Нощта пустинна!
И смях пропит с горчивина...
Сънят е спирката междинна
в кошмарната ми самота.
Разцепва
утрото сумрака,
а в мен надежда не гори...
Душата ми
смълчана чака
при мен да се завърнеш ти.
Сълзите си събирам в чаша,
която вече
ще прелее...
От самотата в мен се плаша
сърцето
да не полудее...
Пропит
е с тишина деня ми
и всяка
нота
е ранена...
БЕЗ ТЕБ-
потъва в мрак
света ми
...във болка
цялата вселена
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Василева Всички права запазени
