31.10.2006 г., 13:05 ч.

Без теб 

  Поезия
649 0 11

Унил денят!
                Нощта пустинна!

И
смях пропит с горчивина...
Сънят е спирката междинна
в кошмарната ми самота.

Разцепва
            утрото сумрака,
а в мен надежда не гори...
Душата ми
            смълчана чака
при мен да се завърнеш ти.
 
Сълзите си събирам в чаша,
която вече
               ще прелее...
От самотата в мен се плаша
сърцето
               да не полудее...

Пропит
е с тишина деня ми
и всяка
нота
е ранена...
БЕЗ ТЕБ-
потъва в мрак
света ми
...във болка
цялата вселена

© Магдалена Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??