7.07.2005 г., 21:50

(без заглавие)

1.4K 0 7
Във унес сладък потопи се,
когато светлината стихне
и бавно погледът угасва
във сладък сън, във нежна дрямка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Според мен, това е едно от хубавите стихотворения на тази страница. Затова със чиста съвест му пиша 6!
  • НОУ КОМЕНТ
  • Ок , приятелко , схванах , но ти "не би писала 3.50 на нито едно стихотворение НЕЗАВИСИМО дали ти харесва или не" . Или ?
  • Коментарът, приятелко, коментарът е проявата на уважение към автора.
  • Аз пиша 4 , просто защото го оценявам за толкова. Не съм голям ТВОРЕЦ , може би изобщо не съм и ТВОРЕЦ , а само любител , но въпреки това мисля че мога да преценя кое е добро , по-добро , много добро и отлично.
    На други нейни неща съм писала 6-ци. Но не от "уважение към автора" а просто защото наистина го заслужават. Примерно аз не искам да получавам 6-ци само защото ме Уважават като Автор.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...