Не съм аз реално никакъв поет
Че мозъкът ми с проза е зает.
Обаче пипето ми нещо се прецака
и ръцете взеха стихове да тракат...

Като поет съм гола вода
Как на черното да кажеш бяло?! 
Ама съм инат по природа.
Ще дращя рими - то се е видяло ;) 

Пиша го сега това "стихотворение"
Да не попаднем в недоразумение.
Мания за поетеса не мога да имам
Щом римата от кучето я взимам...

Всичко е с бели конци съшито
Смешно, ама римите протрити.
Обаче поне смисъл да има
Вместо глупости, но с рима...

Та пиша аз това тук за да ви кажа,
че съм бездарна... (и не споря даже).
В прозата ме бива, така уж си мисля.
А как стана, че "римички" измислям? 

Историята е проста и леко комична.
За мен де, за ушите ви - трагична.
Изпушил мозък, N дни усилен труд 
И от "писателя" се пръква силно луд.

Тая същата побъркана персона 
Решава да направи тук фасона:
Вместо диалози и истории да пише,
Почва рими и метафори да брише...

Ритъм твърде няма, смисъл тоже.
Това обаче да не ви тревожи...

Сори хора - толкоз мога просто.
Да ви тормозя с още имам доста.
Та дупе ви яко, читатели мили! 
Щом дотук да четете имате сили.

*когато по някаква абсурдна причина напоследък те влече да дращиш стихчета, въпреки че всички богове, майка ти и повечето ти читатели горещо те съветват да не го правиш...

Та, сори хора, знам че бая поети биха си направили харакири, ако прочетат някое от тия неща, ама какво да се прави. Всеки се занимава с онова, дето не му е работа...