Бездната
Посвещава се на всички хора с рани*-
минали, настоящи и бъдещи
Не мога (сам) да запълня своята бездна
Освен себе си, съм и бездната.
Мога само да продължа изтощен
да не викам от ужас**.
Добре, че ги има Буда и Кришна,
но преди всички - Христос,
подаващ чрез Слово и пример,
ръката си с рана над китката,
обща с моята бездна.
Единствен Той ми е приятел
и войните негови.
А истински достоен
мога да съм за това само
да се отпусна смирено
в побеждаващата ме
моя бездна, но не без
усилие и надежда,
че духовната бран
няма да оставя изцяло,
и битки губил, печелил,
за крайна победа
и име*** ново и трайно,
ще се трудя усърдно
и ще моля безкрайно
Бога троичен и свят.
* “Не се ужасявай, ако и всеки ден падаш, и не отстъпвай от Божия път, но стой мъжествено; и, без съмнение, Ангелът, който те пази, ще зачете твоето търпение. Когато раната е още нова и люта, тогава е удобно да се лекува; но застарелите и изоставени рани трудно се лекуват; защото за лекуването си те изискват вече много труд, рязане и обгаряния.Много рани стават неизлечими поради закъснение; но “за Бога всичко е възможно” (Мат.19:26)
Лествица 5:30
** Картината “Викът” на Едвард Мунк http://prikachi.com/files/976613R.jpg
*** “….на оногова, който побеждава………ново име…..” (Откр. 2:17)
© Фабер Всички права запазени
Поздрави!!!