Бездомен чаровник
Здравей, чаровнико бездомен!
Не зная как си оцелял.
Защо приличаш ми на спомен
от твърде незавиден хал?
Мизерията ветровита
отляво чука ме с бодеж,
а ти - по улиците скиташ
и искаш нещо да ядеш...
Какво в очите ти дълбоки
да бих могъл да прочета?
Дали насъщния си кокал
намерил си от заранта?
Или край улични казани
се джавкаш с прегладняло псе...
А после - в тъжните си рани
лекуваш мъка - все во все...
От теб поука ме съглежда
и в мен остъргва сетен зов -
в живот без Вяра и Надежда
не би се случила Любов.
И иска ми се да излая
та в миг утеха да ти дам -
че Лазар, който литна в Рая,
до теб живееше без срам.
И ти, чаровнико бездомен,
усмивка в мене сътвори,
че сам превърна се на спомен,
от който огънче гори...
Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
