FALLEN и {dulgokoska}

Толкова е студена нощта,
мракът изпива плътта ми и се задушавам.
Няма къде да се подслони моята беззащитна душа,
прекалено слаба съм срещу ветровете да се защитавам...

Толкова ме е страх да съм сама, далеч от дома,
който никога не съм имала...
Няма кой да ме скрие от студа,
а в шепи сълзите кристални събирам...

Моят свиден дом, на парчета се разпадна,
не остана нищо от него на белия свят...
В яма с него сърцето ми пропадна,
обви ме тишината с плътния си мрак...

Никого си нямам, няма кой до нас да ме заведе...
Усещам, че съм бездомница в собствения си свят....
Няма кой за ръка на нейде да ме поведе...
А казват, че над всеки ангели бдят...

В дъжда от омраза, в калта от радушност...
Към тебе, Приятелко, бягам... Почакай!...
Пристъпвам, едва, в тази задушност...
Но скоро ще дойда... Не бягай!... Не скачай!...

Зная, че трудно е, щом си самичък...
Зная, че чувстваш се като "черното коте"...
Зная, но Аз съм за Тебе себична...
И бягам, все търсейки безпомощността ти, нощем...

Ангел не съм, по-скоро съм Демон!...
Но също умея до болка да пазя...
Черна съм много, но Теб ще те взема...
Да споделя Аз дома си, а Ти - моята зараза!...

Не скачай, безверна в живота си топъл!...
Защото за Тебе поддържам жарта си...
Недей се прокрадва в безплътния вопъл!...
Че благословени сме Двете да поделим самотността си...

И сгъстява се мъглата...чакам те в дъжда от спомени.
Нито звук, нито стъпки, дочувам по пътя отъпкан...
Къде си? Имам нужда от Теб, но как да те догоня?
Като пътят, по който вървя, е непонятен и стъпкан...

А дали някой се опитва да ме намери в тази смразяваща нощ?
Сред непознат мрак съм, толкова страшен и лепкав...
Не познавам никого тук, не знам как да се спася...
За всички съм просто една отрепка...

И влачи се лед и право в сърцето се забива,
капка милост няма и сама бледнея като светулка в пустош.
И облаче по небето няма, а жесток студ по земята се разстила...
И Аз съм там... сред всичко, сред всички... но толкова сама...

Дочух Те, Приятелко, като Мене самотна...
Готова съм с Теб сълзите и покаянието си да поделя...
Намери ме, Аз, че те оставих, съм виновна,
но сега, далеч от дома, ще Ти бъда повече от сестра...

Спомените ни оставяй, Аз след Теб ще ги събирам...
Та нали в този случай силната съм Аз...
Ти поспри се!... Приседни!... В настоящето почивай!...
Пък скоро... много скоро... ще се роди време и за нас!...

От люлката му още Аз ще го орисам...
Приятелството наше да овековечи!...
Ангел бял и Демон, в душата си залисани...
Една за две сърца, отлъчени встрани!...

Недей Мен търси Ти... Аз - маякът, не, не светя...
Но като животно със инстинкта пръв...
Тебе ще надуша и ще Те последвам!...
Демоничен ангел ще сме двете, слял грешна плът и кръв!...

Леда, на айсберг Адски, с пръсти ще разчупим...
След което, двете с Теб ще го изпием!...
Почакай само гръм... и ето Ме... пристъпвам...
Светулката бездомна в свойта грешност да прикрия!...