Бездумна съм...
И всеки звук ме дразни.
Всяко нервно окончание "боли"...
Безпомощна лежа на земата,
като уцелено животно,
готова да посрещна смъртта си.
Безсмислено тръпки ме лазят
и от обич сърцето ми се пръсва...
А искаше ми да да има смисъл...
Безпричинно живота ми се срина.
За една секунда... и пак същият кошмар.
Дали вече от безсилие,
няма и аз да намеря спасение в това да съм сама?
Но... не искам без тебе да съм в света.
Изпитвам страх без теб да си продължа живота.
Привързаността и страха от самотата,
заедно с любовта ми - безкрайна -
сърцето ми безмилостно пръсват!!!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени