12.12.2007 г., 18:46

Безгласно

717 0 7


Крещиш безгласно,
бродиш в пустиня!
Усмихваш се гримасно,
не искаш милостиня!

Не желаеш помощ,
но в празното сърце -
няма и не ще има мощ!

Получил си всичко,
а пак нямаш нищо!
Отритнал всеки -
сам во веки!

Всичко подтиснал,
всяка емоция!
Без глас викнал,
в строя последния!

Строя на прокудените
по тяхно желание!
Просто погубените
с безгласно стенание!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...