8.03.2007 г., 16:10

Безгрешница, о, не...

985 0 7

Безгрешница ли виждаше във мене?
Светица ли си мислеше, че съм?
Та аз съм жив човек, израснал в грешки
и продължавам още да греша.

Аз също имам плюс и минус,
и лоши, и добри страни.
Но любовта ти, ако е голяма,
ще ги приемеш и ще ми простиш.

Та БОГ ме е дарил със сила,
със разум и с железен дух!
Та само БОГ не прави грешки
и само БОГ не ще умре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Прегръщам ви и двамата!
  • http://vbox7.com/play:7010f6a3-поздрав за теб,Ани!
  • Павли, благодаря ти от сърце за мъдрите думи!
    Благодаря, че се върна толкова назад!
    Прегръщам те!

    П.П. Пропуснала съм да благодаря и на останалите.
    Благодаря ви!
  • Твоето стихотворение ми напомни една притча:
    КЪДЕ Е БОГ?

    Казват, че след като Бог сътворил света, човекът проявил необикновена дързост и прекрачил границите на позволеното. Бог твърде много се разтревожил и повикал седемте архангели, за да им поиска съвет.
    "Може би сбърках като създадох човека. Сега вече няма да имам покой. Хората ще престъпват позволеното, а после ще се оплакват безкрайно от своя нещастен живот. Къде да се скрия от тях?"
    Архангелите дълго мислили. Един от тях посъветвал Бог да се скрие на най-високия връх. Но Бог казал:
    "Много скоро хората ще стигнат до него."
    Друг архангел предложил: "Скрий се на дъното на океана." Един друг го посъветвал да се скрие на Луната. Имало още много различни предложения, но Бог отхвърлил всичките.
    Най-накрая един ат архангелите казал: "Скрий се в сърцето на човека. Там никой няма да те безпокои, а ще те намери само човек с открито сърце." Това предложение се харесало на Бог. И Той постъпил точно така.
  • "Само Бог не прави грешки" Ние само можем да опитваме!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...