Безкраен бяг.
999
0
1
Аз съм ден полярен,
ти - безкрайна тъмна нощ.
Следим се само, и по залез
прокарваме в безвремието мост.
Горим от болка да се срещнем,
безкрайно дълъг, истински копнеж,
и сякаш искаме да стигнем
в галактика далечна пеш.
Вървим един зад друг безкрайно,
и да се срещнат пътищата наши
пак надяваме се тайно.
Любов по-силна и от Бога,
да го опиша с думи аз не мога.
В очите ти чета и в мислите навлизам,
със истинската обич душата ти пронизвам.
Недей да ми говориш, няма смисъл,
плътта ти пак прозира,
думите ни са излишни, сърцето ми умира.
Спаси го със прегръдка
и топъл поглед в летен ден,
ще бъда твоя и с усмивка,
ще бъда в твоят нежен плен!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени
