Аз съм ден полярен, ти - безкрайна тъмна нощ. Следим се само, и по залез прокарваме в безвремието мост. Горим от болка да се срещнем, безкрайно дълъг, истински копнеж, и сякаш искаме да стигнем в галактика далечна пеш. Вървим един зад друг безкрайно, и да се срещнат пътищата наши пак надяваме се тайно. Любов по-силна и от Бога, да го опиша с думи аз не мога. В очите ти чета и в мислите навлизам, със истинската обич душата ти пронизвам. Недей да ми говориш, няма смисъл, плътта ти пак прозира, думите ни са излишни, сърцето ми умира. Спаси го със прегръдка и топъл поглед в летен ден, ще бъда твоя и с усмивка, ще бъда в твоят нежен плен!!!