БЕЗКРАЕН ДЪЖД
Навярно е разсъмнало отдавна,
но вън е още нощен здрач, защото
вали безкрай.
Дъждът чертае бавни
дебели браздулици по стъклото
и този свят, в прозореца затворен,
е сякаш дъно на море дълбоко.
Дъждът не пада, той вали нагоре,
пресичат се объркани посоки,
и въздухът е течен – мека влага,
люляна от невидими течения; ...