14.07.2009 г., 13:04 ч.

Безкраен миг 

  Поезия
578 0 9

Безкраен миг

 

 

 

Вали...

кървав дъжд от тъжни дни.

Сами...

на километри сме сами.

Боли...

сърцето малко пак се сви.

 


Сега...

във стаята стоя сама.

Сълза...

отронва се с тиха тъга.

Ела...

за да бъде вечен мига.

 

 

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??