Безкраен миг
Безкраен миг
Вали...
кървав дъжд от тъжни дни.
Сами...
на километри сме сами.
Боли...
сърцето малко пак се сви.
Сега...
във стаята стоя сама.
Сълза...
отронва се с тиха тъга.
Ела...
за да бъде вечен мига.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени