Безкрилен вятър
Безкрилен вятър
Някъде съвсем отскоро
посред зима руйнаха жита.
Съвестта ми заговори
за пропусната зора,
дето мъничка тревичка
съм прегазил в буен бяг,
а пък тя била е тънка жичка
от забравена душа,
през която до насита
съм си сипвал жизнен сок.
Пеперуда, пъстър скитник,
малко залъче живот,
безнадеждно се опитва
да ми върне Бог,
който аз съм го забравил
посред лято в снегове.
А животът ми тече обратно
вече дълги векове…
И какво оттук нататък?
Изпепелени светове…
И вятър,
който е останал
без криле…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
