Безлунна нощ
Безлунна ще е тази нощ...
Нощта
в която знам,
че сянката ти светла ще прегърна
като причастие за неизбежна близост.
Тогава тишината ще потрепне,
възбудена от допира
на съзерцания,
които сливат се до цялост
с красота...
С криле разтворени
в парченцето невидимо пространство
дълбая с устните си
чак до корен
за да достигна в тях родените копнежи...
Нощта безлунна е,
но светлината –
сърце
в сърце се отразява
и в мислите се плиска щедроръко
като милувка топла
по бреговете тихи на душата...
Градим се блясък бърху блясък!
Чертаят миговете пясъчни бразди
по ъгълчетата
на незатворените в тъмното очи
усмихнати в безлуние до крайност...
От бялото на очните дъна
се рони
перлена въздишка
по огледалната повърхност на земята -
море
от чувствата ми приливни,
в които плуват
сребърно-златисти рибки –
слова, неуловими върху листи цветни ...
Търкулва се звезда –
монета, хвърлена през рамото небесно
към утрото дългоочаквано...
Търкулва се със звън,
по скулите на времето и пари
в мига,
във който аз ще те прегърна...
Греблото в лодката от обич се разгъва
като крило на чайка
опитвайки се да обхване океана –
подвижно тяло
мятащо се лудо по пясъчни дъна
и плискащо се с крясък
сред бяла морска пяна –
слова, недоизречени в нощта до край...
По листите разхвърляни с писеца
мастилото ми пуска котва там,
където
времето клони единствено към теб
и се отмерва
с плющенето на вдигнати платна
и с порива на вятъра
по гребена на морската вълна ...
В такава нощ безлунна -
те прегръщам
със силата на падащите капки дъжд
във океан от обич...
(И после ... някак ... мислите си губя...)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Всички права запазени
с усмивка,
