БЕЗПРИЧИННОСТ
Среднощно писах стих... от безпричинност.
(Куплетите безлично умъртвявах).
Нахвърлих доза страх... от беззащитност
и фразите със думи разревавах.
Премих душата кално-омърсена.
Запалих и кандилото... по Пости.
Във стаята, от болка задимена,
преливах със винО... за Бог да прОсти.
Убийствено изнизваха се дните.
Приятелите губех с безразличност.
Сбогувах се паважно със следите,
които в мен крещяха с истеричност.
От всеки край заражда се начало.
(Прощавайки си... мога да възкръсна).
Часовникът с ръждясало бутало,
секундно във лицето ми се блъсна.
Небето е самотно... от безпесенност.
Самотните гнезда ще загнездявам.
Душата листопадна е... от есенност.
В беззвездност тишината приютявам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
