БЕЗПЪТНА
В сърцето преминават много чувства,
объркана дори до болка,
не познавам нищо на света,
не разпознавам деня от нощта.
Искам да съм с тебе,
а след миг съм черен Ад.
Искам да те виждам,
а когато с теб съм
от безчувствие свеждам глава.
Искам да те оставя,
а когато те няма,
адски ми липсваш.
Искам силно да ме сграбчиш,
а щом се доближиш,
като обезумяла бягам.
Минавам през хиляди пътеки,
посоки много,
а всяка следа е примамна...
и всяка посока ми е страшна...
Тръгвам по едната,
след миг убидена се връщам...
Искам да вървя по друга,
но за там вече е заключена вратата.
Наранявам всичко,
до което се докосна.
Наскърбявам, проклинам Аз
и тъпча...
Всичко свършва, за да се повтори...
Млъквам, след малко, за да проговоря...
Отивам си... за да се върна... и
...прегръщам поредната мечта,
за да мога след миг, гръб да и обърна.
10.06.2006г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
