Безпътна надежда
БЕЗПЪТНА НАДЕЖДА
Сред народа тлее жлъчната проказа,
като хладен нож в сърцата тя се вряза.
За непросветеност и разврат
човек с човека става брат.
Обезвереност, отчуждение и гнет
царят сред нас навред.
Под красив хомот печелиме пари,
жени живеят от едните си гърди.
От панелна самота и скука
умът и волята ни се пропука.
Тъй стоим си тихо, безучастно,
ала днес е петък – да се пие е прекрасно.
Скоро ще настане ново време,
душевната борба гори във мене.
Всеки днес от мен е призован
да вложи мисъл в общия ни план.
Да спестим си ний духовната поквара –
нека светла нишка в нас прокара.
Каквото и утре да ни предстои,
нека го посрещнем с гордо вдигнати глави!
Дългът днес зове съдбата ни нелека,
да спасим човешкото в човека.
14.IX.2010
Камен Тодоров ©
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камен Тодоров Всички права запазени
