Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
248 394
25.06.2020 г., 12:53 ч.

Безсмислен копнеж 

  Поезия » Любовна, Строги форми
905 0 13

БЕЗСМИСЛЕН КОПНЕЖ

 

Копнеех да си само моя

и те сънувах всяка нощ.

Неспирно молех своя вожд

да те намеря из безброя

и да ми вдъхне светла мощ,

за да открия пак покоя,

макар лишèн да съм от твоя

небесно-ангелски разкош.

 

Но отведнъж ми ясно стана!

В душата падна тежък мрак

и в миг разбрах, че няма как

да оздравее тази рана.

И знам – ще скитам в океана –

далеч от светлия му бряг!...

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А може би много труднодоловият истински вътрешен глас е гласът на Бог...
  • Вожд го възприех като вътрешния глас, нашето си Аз
    Поздравления!
  • Привет!

    "Вожд" съм го използвал в смисъл на Бог или ангел-хранител, или нещо такова...
  • "Неспирно молех своя вожд
    да те намеря из безброя
    и да ми вдъхне светла мощ,"

    Привет, Рамадан!
    Кой е този "вожд", който "вдъхва светла мощ" на лирическия ти герой?
  • Благодаря за милите думи.
    Радвам се, че стихотворението те е докоснало по някакъв начин.
  • Само да напомня, че смисълът вече го бях намерила. То едното без другото не може.
  • В никакъв случай ирония, Рамадан! Да знаеш, съвсем случайно попаднах, защото първият коментар беше „понякога не разбирам избора на редактора”, та аз се хвърлям винаги да защитавам „своите”. И после – включването на Майстора ме сътреси – толкова вещина и признание, че и след теб – признал, че наистина си го мислил и творил, само се възхитих и наистина ми напомни на Шекспир при споменаването на „сонет”. Написах в търсачката сонети на Шекспир и – ето – случи се! Върнах се на твоя стих и го прочетох по различен начин, който ми достави истинско удоволствие, без да търся смисъла, както съм посочила в „защитата” си в първия си коментар. Много се радвам за теб и много харесвам твоя сонет!
  • Има ли ирония в думите ти, или според теб наистина е от полза "някой да те насочва кое как да четеш"?
  • След коментарите ви си направих и препратка към Шекспир. Явно е от полза някой да те насочва кое как да четеш – засилва удоволствието.
  • Сонетът дава много възможности що се отнася до римните комбинации. Той е хубава дреха, в която да облечеш някои чувства и разсъждения...

    Мисля, че винаги трябва да вземаме пример и да се учим от най-добрите, в която и да е област.
  • Тук ми напомняш едни мои стихове за един самотен кораб. Редуват се копнеж, молба, покруса, болка, отчаяние. Финалните думи навяват обреченост. Дори в океан от хора, човек може да е самотен. Някак очаквана последователност. По-интересно е когато има по-ярко изразена перипетия.
    Мисля, че Верлен пръв използва тази римна схема в октавата /катрените/ – обхватните рими стават съседни и обратното. У нас Лилиев и след него Радко Радков – единственият творец в света, който е удостоен два пъти (Това е безпрецедентно!) с Международната Наполеонова наг­ра­да „Со­лен­за­ра“ в Сорбона­та – през 1985 и през 2005г.. Добре правиш, като вземаш пример от доказани творци като тях. Някъде из компютъра имах една табличка с 25 възможни римни комбинации в терцетите.
  • Хубав стих, може да се запее, като песен ще е още по-хубав!
  • Ако те грабне стихотворението от първия му ред и не ти подейства телепатично, хубаво е да се позамислиш над думите и смисъла им. Аз тук открих отчаяна молитва, осъзнала тлеещото си „завинаги”...
Предложения
: ??:??