Безсмислено.
За всички онези, намерили безсмисления Смисъл на живота си, и безследно изгубили се в него...
Сама те извоювах.
Като птиците,
които се кълват за шепа мърша.
Сама ще те погубя -
със стихиите,
предвзривно отмъстителна.
Не мърдай!
Не съм тревожна.
Просто е убийствено
с ритници да угаждаш на съдбата.
Не спя. Нарочно.
Гледам те умишлено
как ровиш с грешни пръсти
в нищетата.
И ми е грозно.
До зависимост те мразя.
Ненужно е да крия
чужди вопли.
Сама съм се родила
с бяс след залез.
Сама ще се заравям
още топла.
Да, грозно е.
Преволна съм.
Излишък си.
Самичка те избрах
и изповядах.
Не си врата към Бог.
Проклета бездна си.
Безмерно си висок.
И много стягаш.
...
Щастлива съм.
Щастливо
нелогична съм.
Наказана,
задето се поисках.
Не мерих тази сутрин
колко тежък е
животът ми.
Животът ми без смисъл.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
