vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
191 389
20.01.2010 г., 18:38 ч.

Безсмъртна 

  Поезия
1330 0 16

Масажирахме масите

изпод телата си.

Изпокъсахме расите –

идеални сме.

Изсценирахме трилъри.

За да можем да псуваме.

Изродихме се в изроди -

уви - изтанцувани.

И сега аз и ти

сме свръхмъртви пионки.

Просто люспи хитин

на безброй богомолки.

 

Виж ме, миличък!

Бясна съм!

Хапя терасата,

под която Ромео

разпадна се пясъчно.

Жулиета пропадна.

И ми стана безсмислено

да се тъпча негладна

с тази нова измислица.

 

Но когато безкръвна си

е съвсем безполезно

да се режеш, да плачеш

и да риташ болезнено,

и да искаш безмълвно,

когато нетрезво

те поглъща напълно

твоята женственост.

Да проникваш в материя,

пределно прозрачна,

да се любиш с истерия

в кула от хапчета

и да молиш света

да не сграбчи мечтата ти,

да си будна отвъд,

а да спиш на Земята

и да знаеш, че всички

крачета на масите

са си дяволски мечове,

дето плащат душата си

точно с твоята смърт,

идеално изчистена –

като бебешка плът,

като вейка разлистена.

А годините тихички

да са две-три-пет седмици.

Безполезно е, миличък,

да вървиш срещу себе си.

 

Ти и аз...

Аз и ти...

Масажирахме масите.

Те се свлякоха с вик.

И изригнаха расите

от целувки и кръв,

и от страст, и от болка,

от проклетите мечове,

от богомолките...

 

Кой ли би оцелял

след това пътешествие?!        

Не и ти. Ти умря.

И си вече Небесен.

А пък аз... Аз си пея.

И крещя, и разцъфвам.

На живота се смея.

Виж ме!

Безсмъртна съм.

 

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??