xpuc4o (Христо)
61 183
10.06.2006 г., 23:18 ч.

БЕЗСЪННА СТАЯ 

  Поезия
671 0 10
  Безсънна стая


Болката безумна цяла,
      която съм изплакал,
            остана неразбрана,
                 там, във вечността.
Раната безсмъртна, бяла,
           която съм изчакал
             да си отиде, не изчезва,
       а продължава да е в мен сега.
Времето-листо увяхва,
    часовете,
                 дните ми открадна
и от клоните отлита, запиляно
   върху клавишите
                        на едно разплакано пиано.
Спомените само тъй, умирайки прозират
              и душата ми безжалостно раздират.
И ръцете ти във тях по мен бродират
        всеки въглен в сърцето, без да спират.
Чувствата така истински мечтани,
         чувства вече просто пропиляни
    изчезват, крият се в росата вече
  и безцветни
            някак ми изглеждат отдалече.
Отмива се живота бавно
      и следа от любовта безумна не остава,
  в посоки различни е пътя ни коварно
    - небе с море,
                       мечти,
                                  ръце,
                                            сърце
                     се разминава.
Тръгваш, мила моя,
        стопяват се вратите ни,
   още близо си до мене,
        но вече тъй далечна си ми ти.
Липсваш ми,
             на мен, любима
  и на моите сълзи.
С мислите за теб тъжах,
  мълчах,
        безмълвно ронех пламъци в сълзи,
 листопад от болка гневно разпилях,
  запилях
           къде-незнайно и душата си.
Затворих се в безсънна стая,
             сърце ме дърпаше назад,
                               а разумът напред,
 отново
           и отново очите си затварях
 с надежда,
              че всичко утре ще бъде наред.
В сън сънувах те прекрасен,
                в сън целунах те почти,
 но събудих се от вик неясен,
         събуди ме молбата:
                                       "Остани!" .
Чух гласът ти да ме вика,
           долових го някъде отвън,
     погледнах през ключалката развита,
  лицето твое се усмихваше.
Но вратата щом отворих
                             сякаш гръм
                прониза ме,
  теб те нямаше,
 а топлината ти ми липсваше.
Сам,
       остави ме да пия,
    да изстискам всичко от душата си,
 сам,
       остави ме и крия,
    че живота ми без тебе свърши.
Но сънувам те,
    мечтая си за теб
                       в пламтяща стая от сълзи
и жадувам те,
  не ме е страх да изрека пред всеки:
                          "Обичам те, любима, липсваш ми!" ... 

© Христо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??