Има нощи, в които будуваме,
нощи на нескрити желания,
във които до смърт ще жадуваме
да забравим за всички страдания -
всеки път, щом сме казвали "сбогом",
или щом сме проляли сълза,
щом сме ставали пак, а отново
пълзим по хладната черна земя.
Има нощи такива безкрай,
и от тях ние все се нуждаем,
да откраднем парченцата рай,
за които отдавна мечтаем...
Има нощи, в които не спим.
Не защото не можем, а просто
сме решили да помълчим,
неоткрили по пътя си мостове
между наш'те самотни души...
и не знаем какво да си кажем,
та оставаме пясък и дим
без посока и шанс да разкажем,
че във нощи такива безброй
сме се будили, сме се живели
и в несбъднат словесен порой
сме заспали... или сме умрели.
Има нощи, в които очи
не затваряме, дори за да мигаме,
заради онзи, който лежи
до нас, и негови са всички наши мигове.
Заради тоя страх, блестящ в дъха ни,
че любовта със утрото изчезвала,
но и за щастието във гласа ни -
ще ме боли, но все пак съм я срещала!
Такива нощи няма всеки ден -
веднъж в живота си такава съм видяла!
Те не променят нищо... само мен.
Да се събудя пак във нея всичко давам!
© Любимата Всички права запазени