Безумие
Безумие
Вихрушка от чувства събуждаш в мен.
Как не мога да я контролирам!
Ръце протягам към теб,
но не за да те прегръщам.
Да се предпазя искам!
Как смееш света ми да владееш!
Нали човек си като мен...
Кой даде ти право да ме караш да копнея...
Да взимаш сърцето ми и в длани да държиш,
твое да е, всяка нощ и ден.
Отблъсквам те, но не тръгваш.
Нима правя същото с теб?!
Сърцето си с яд изтръгваш
и диво поглед впиваш в мен.
В безумие с гордост плеплитаме душите си - шпаги.
Безумци сме, но в любов горим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Христова Всички права запазени
