Там тара там, там там там...

Тумба лум, тумба лумба, лум...

Тара тара, тара ра ра.....

Тъпани и барабани кръвта ми вълнуват.

Все по-бързо я завихрят!

Превръщат я в атоми,които в космоса пътуват.

Изчезвам! Цялата съм ритъм!

Къде? Какво? Защо - не питам!

Писва гайда! И аз падам!

Уцелила ме е в сърцето!

Чувам глас неземен, женски,

да жалее свидно чедо.

Свидно чедо, кръв проляло.

За род и ново начало!

Мъжки глас ручи до него.

Брат жалее! Брат войвода!

А, кавалът нежно пее

за стада, поле и свидна рода...

Млъкват, дъх да си поемат,

тъпаните и барабани ритъма поемат пак.

От зъбер до зъбер всичко става прах!

Извива се гайтан моми, невести!

Стъпват леко и начесто.

Хванали се за колани! Заедно, каквото и да стане!

Тропат силно мъжките нозе!

Газят злото! Всяка стъпка сякаш го кове!

Подивял е днес мегдана!

Здраво място вече не остана!

Няма другаде такваз магия!

Друга такава халосия!

Само ние можем с песен и хоро зло да ломим!

Само ние можем със свирни в небето да летим!