Black
не ми е нужно вече то;
всички, който обичам трябва да забравя,
дори момчето, заклело ме със любов...
Отивам си... но няма да отида в Рая -
прекалено грешна е моята душа;
разкайвам се - признавам - непрекъснато ридая,
но няма как да променя своята съдба...
Проклето е сърцето ми, проклето,
нека тъне в черната забрава;
в мен не остана и спомен от детето,
което вярваше в приказните чудеса...
Превърнах се и в черна проститутка,
продаваща тялото си на чуждите мъже;
приех да бъда мръсницата, вечно другата,
която любов вече не търсеше...
Последната цигара догаря,
а с нея и аз ще потъна във пръстта;
една черна грешница изгаря,
не я търси като звезда на небето в нощта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
