От памтивека свят светува,
битува в своя кръговрат.
Човечеството съществува
след всеки упорен обрат.
Дърво само насред полето
вклинило корени в земята.
Издига клони до небето,
прекланя се пред памет свята.
Ни бури, нито урагани
ще могат ствола да прекършат
и по снагата с люти рани
с любов вършините обгръща.
Благословен е всеки корен,
привързан здраво към рода,
на клоните щом завещал е
гнезда на птици и крила.
Ще помнят клоните навеки
глас птичи, топъл бащин зов,
по вейките от нови пъпки
листа ще се родят с любов.
© Златка Чардакова Всички права запазени