Боби
„БОБИ“
Казват ми Боби
и съм пълен с микроби,
спя си в кашона,
ей там под балкона.
Някакви лелички и господа,
ми носят през ден храна и вода.
Обичат ме /ужким/- ама... Ега си,
никой не ще да ме вземе в дома си.
Други пък / лоши/, ме бият кат` тъпан,
даже не помня от кога не съм къпан,
освен когато навън завали,
тогава кожухът ми ужасно смърди.
На мен обаче въобще не ми пука,
по цял ден се ровя в боклука
и обикалям квартала ми рОден,
безгрижен и гладен, но пък свободен.
Гледам онИя с каишка, с наморник,
как ми завиждат, че съм бездомник,
че пикая, когато си искам,
без да чакам и да се стискам.
Казват ми Боби и имам микроби,
но съм свободен, а Вие...
имате всичко, но пък сте роби!
Авт. Весо: 22.04.2018г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
